Причини за появата на бяло течение при жените

Причините за бялото течение за изключително многобройни и разнообразни. Ще споменем някои от тях.

Предразпологащи причини

* Недостатъчна хормонална активност на яйчниците в предпубертетната възраст, климактериума и менопаузата, патологична яйчникова недостатъчност, бременност, раждане, аборти и др.
* Нарушен нормален химизъм и биологична среда на влагалището след неоправдани или неподходящи промивки, влагалищни средства за предпазване от забременяване и др. Влагалището нормално има кисела реакция, която създава неблагоприятни условия за * развитие на болестотворните микроорганизми и с това го предпазва от възпалителни заболявания.
* По-продължително използване на някои лекарствени вещества – антибиотици, сулфонамиди и др., които, като унищожават нормалните за влагалището микроорганизми, създават условия за развитие на болестотворни микроорганизми /особено често гъбичката кандида албиканс/.

Непосредствени причини

* Бактерийни инфекции от най-различен тип, включително и гонококите /причинители на трипера/. Инфекциите са най-честата причина за бялото течение.
* Гъбични инфекции – най-честите причинители от много позната на жените група са т. нар. трихомонас вагиналис и кандида албиканс. Влагалищното течение, предизвикано от тези причинители, е често срещано и много упорито. Някои от инфекциите са семейни, защото засягат всички членове на семейството.
* Механични причинители - чужди тела, попаднали случайно или преднамерено във влагалището: влагалищни песари, тампони и предмети, използвани при онанизъм или пъхнати случайно от малки деца /бобени зърна, малки монети, копчета и др./.
* Термични дразнения – горещи влагалищни промивки, недобре дозирани кални или парафинови тампони при физиотерапия и др.
* Химични дразнители – дразнещи разтвори за промивки, противозачатъчни средства, професионални вредности и др.
* Нарушена трофика на влагалищните стени при напреднала възраст, след лъчелечение, при общи заболявания и др.
* Психогенни причини – най-често у девойки, които не водят полов живот, и у силно сексуални жени.

Инфекция на влагалището и поява на бяло течение може да се получи и по полов път. Така че отговорност за бялото течение на жената трябва да се търси и у партньора й в половия живот, който може да инфектира своята партньорка било поради лоша полова хигиена, било поради това, че сам боледува /трипер, възпаление на члена, на пикочния канал и пикочния мехур, на простатната жлеза и др./, било че е носител на инфекциозен причинител, без да има сам оплаквания.

Инфектирането по извънполов начин е също много често явление. То може да стане при липса на достатъчно полова хигиена, зеещо влагалище у многораждали жени или след разкъсвания при раждането, ползване на чужди тоалетни принадлежности и бельо, легло, вани, басейни, обществени клозети и пр.

дар-център.ком Прочетете Цялата Статия...

Бяло течение (колпит) - симптоми и прояви

Нормално влагалището има свое съдържимо, което осигурява както необходимата влажност, така и биологичната защита срещу болестотворни микроорганизми. По консистенция и количество съдържимото е такова, че не изтича от влагалището и нормално жената не чувства външните си полови органи влажни, а бельото й не се цапа.
Всяко овлажняване на външните полови органи и зацапване на бельото е ненормално и се дължи по правило на бяло течение.

Бялото течение не е определено заболяване, а само симптом на ненормално състояние, на гинекологично или общо заболяване. Среща се толкова често, че някои жени го смятат за нормално явление и го поставят наравно с менструацията.

По произход бялото течение се демонстрира като течение от влагалището, като може да бъде и от матката; много рядко то произхожда от маточните тръби, маточната шийка и външните полови органи.

Симптоми и прояви

Смущенията при бялото течение са твърде характерни: замърсяване на бельото, усещане на мокрота в областта на външните полови органи и ануса, усет за нечистоплътност, топлота и пълнота във влагалището, неприятна сладникавогнилостна миризма или зловоние, сърбеж /понякога много мъчителен и упорит/ в областта на входа на влагалището и външните полови органи, болка при полово сношение, а понякога по-силно или по-слабо изразен оток на срамните устни.

Видът на бялото течение може да бъде твърде различен, така че най-често бялото течение може да не е бяло, а жълтеникаво, жълтозеленикаво, мръснокафеникаво, кръвенисто, а в отделни случаи наистина бяло, слузесто, гноевидно, пенесто, с вид на извара, без миризма или зловонно.

В някои случаи при вторично или едновременно инфектиране на пикочния канал и пикочния мехур /много често при трипер/ се появява болка и парене при уриниране.

При по-продължително влагалищно течение може да се развие възпаление на външните полови органи и областта около ануса с парене, болка, сърбеж, зачервяване на кожата, оток, повърхностно разраняване или поява на брадавицовидни образувания.

Бялото течение, особено когато е предизвикано от трихомонас вагиналис и кандида албиканс, може да предизвика след полови сношения възпаление на члена, пикочния канал, пикочния мехур и простатната жлеза на мъжа, понякога със сериозни смущения. Първите признаци са зачервяване, оток и повърхностно разязвяване на главичката на члена, бял или гноевиден налеп, парене и болка при уриниране, често уриниране и пр.

На бялото течение не трябва да се гледа с пренабрежение дори когато не е много обилно и не дава сериозни субективни оплаквания. Зад него може да се крие сериозно гинекологично или общо заболяване. Самото течение, от своя страна, може да предизвика усложнения; най-чести от тях са раничките на маточната шийка и инфекцията на матката и тръбите /особено след раждане или аборт/.


дар-център.ком Прочетете Цялата Статия...

Видове възпаления на женските полови органи

Женските полови органи се делят на външни и вът-решни. Вътрешните са разположени в таза. Та-зът се дели на две части, голям и малък. Малкият таз, в който са разположени половите органи, през които преминава детето, играе голяма роля при раждането. От неговото устройство и размери зависи правилността, продължителността и дори възможността за раждане. Особено важни са размерите на входа; те много често се подлагат на различни изменения. Тези изменения и неправилности понякога биват вродени, понякога се причиняват от счупване, навяхване на бедрата, болести на ставите, рахит.

Външните полови органи са разположени извън таза и включват предната изпъкналост на таза: едно възвишение, покрито с косми и богато с подкожна тлъстина. От него надолу по направление на задното отверстие върви половата цепнатина, ограничена от двете страни с големите и малките устни. Между малките устни под клитора се намира външният отвор на пикочния канал.

Към вътрешните полови органи на жената спадат влагалището, маточните тръби и яйчниците. Влагалището е сплескана тръба, покрита с лигавица, която свързва външните полови органи с матката. Матката представлява кух орган с форма на круша, която при бременност достига големи размери. Шийката на матката с долната си част се вдава във влагалището. Отвътре матката е покрита с нежна лигава ципа. При широката горна част от двете страни на матката навлизат яйцепроводните тръби. Те започват от дъното на матката и са насочени към двата яйчника. Яйчниците са две малки тела с овална форма. В тях узрява яйцето, което, като се съедини с мъжкото семе, дава начало на нов живот. В яйчниците постоянно се образуват яйцеклетки. След като узрее, яйцеклетката попада в яйцепровода, а оттам в матката.

Сърбеж на външните полови органи

Симптоми. Този сърбеж може да бъде изразен в различна степен, от лек до много силен, непоносим. Засилва се при затопляне в леглото. Сърбежът понякога се разпространява в цялата област и около ануса.

Причини. Най-често сърбежът е проява на някое заболяване. Среща се при остро и хронично възпаление на външните полови органи, при диабет, при непоносимост към някои храни и лекарства. Той настъпва и след душевни вълнения, след употреба на алкохол и др.

Възпаление на външните полови органи

Симптоми. Зачервяване, сърбеж, подуване и болки в областта на големите и малките срамни устни, от които се отделя повече секрет.

Причини. Лоша лична хигиена, раздразнение на половите органи при много чести полови сношения, при самозадоволяване, при изобилно течение от микробна зараза, особено при гонорея.

Възпаление на влагалището /вагинит/

Възпалението на влагалището може да бъде остро и хронично.

Симптоми. При остро възпаление жената усеща парене във влагалището, сърбеж, болка, особено при уриниране. След време се явява и течение. Отначало е светло, безцветно, после става гъсто, гнойно, зеленикаво, жълтеникаво или обилно пенесто. След 8-10 дни болките и паренето намаляват. При полово сношение заразата може да се предаде на мъжа.

Причини. Попадане във влагалището на микробна зараза при неспазване на достатъчна хигиена, механично дразнене на половите органи от чужди тела /иригатор/, при самозадоволяване. Среща се и като старческа проява.

Хроничното възпаление е продължение на острото, когато то не се лекува навреме. При него болки няма, но паренето и отделянето на секрет продължават.

Усложнения. Ако тази болест не се лекува навреме, може да се причини възпаление на съседните органи: матка, яйчници и т.н.

Възпаление на лигавицата на матката /ендометрит/

Острото възпаление на лигавицата на матката обикновено е свързано с възпаление на маточната стена.

Симптоми. Болестта се развива незабелязано. Явяват се тежест и болки ниско в корема, които понякога са присвиващи. Жената има болки в кръста, гадене, повръщане. Страда от газове, запек. Често има обилно течение, което е кървенисто, гнойно. Температурата е повишена. Менструацията става нередовна: по-обилна и по-продължителна.

Причини. Проникване на микроорганизми след раждане, при аборт или други манипулации в матката, нараняване и др. То се улеснява от менструацията.

Хроничното възпаление на лигавицата на матката може да възникне като усложнение на острото, а и като самостоятелно заболяване.

Симптоми. Обикновено заболяването протича като продължение на остро възпаление или пък започва бавно и незабелязано. Жената се оплаква от тежест и присвиващи болки ниско в корема, които ту се появяват, ту изчезват. Понякога може да се повиши температурата, тогава настъпват промени и в менструацията: тя става по-обилна и продължителна. Може да се отделя и гноен секрет с неприятен мирис. Сношенията за такава жена са болезнени и неприятни. С течение на времето положението се влошава. Тръпките идват по няколко пъти през деня и през нощта, температурата е непостоянна: ту стига до 41 градуса, ту пада до 36 градуса, езикът изсъхва и се покрива с дебела кафява кора, сърцето отслабва, дишането става често и повърхностно. В някои случаи се появява и диария. Почти във всички случаи на хронично възпаление на лигавицата на матката има неправилност в месечните кръвотечения.

Усложнения. Възпалителният процес може да обхване яйцепроводниците и коремната кухина и да причини перитонит.

Предпазване. Да се отстраняват всички причини, които предизвикват хронично възпаление на матката. Жената да спазва нужната хигиена на половите органи, особено при менструация, след раждане или аборт. Жените да следят за редовното изпразване на червата и на пикочния мехур. Да се пазят от настинка, да държат краката си топли, особено при менструация.

Възпаление на лигавицата на маточната шийка

Причини. Проникване на микроби при различни манипулации, при аборт и раждане. Честа причина е триперната инфекция.

Симптоми. Болки в корема, от половите органи изтича секрет, който прилича на белтък на неварено яйце, понякога гноен. Често жената има напъни за ходене по малка или голяма нужда. Явяват се и теглещи болки в кръста.

Месечното кръвотечение зачестява, става безредно: понякога изобилно, понякога оскъдно. По време на кръвотечението болките се усилват. Заболяването често е причина за спонтанни аборти, дори за безплодие. Освен това, както и при другите възпалителни болести на матката, се явява нежелание, отвръщение от половите сношения.

Усложнения. Тази болест е една от най-честите причини за бяло течение, нередовна менструация, безплодие /Вж. тези заболявания/ и помятане.

Възпаление на яйцепроводните тръби

Симптоми. При остро възпаление жената има силна присвиваща болка ниско в корема, понякога обилно течение, менструацията е много обилна и продължителна. Температурата е повишена.

Постепенно заболяването затихва и преминава в хронично с непостоянни теглещи болки от образувалите се сраствания.

Причини. Почти във всички случаи то е продължение на възпалителния процес на матката. Възпалението на тръбите може да стане още при простуди, туберкулоза, след аборт и раждане. Честа причина е гонореята. Може да бъде едностранно или двустранно.

Възпаление на яйчниците /оофорит/

Възпалението на яйчниците може да бъде остро или хронично.

Причини. Заболяването се причинява от болестни микроби, които достигат до яйчниците чрез кръвта или от съседните органи при аборт, гонорея, апендицит и др.

Понякога, когато яйчникът е сраснал с дебелото черво, могат да минат направо микроби от последното и да причинят заболяването му.

Симптоми. Острото възпаление протича с явленията на заболяването, което е причинило възпалението: гонорея, апендицит, възпаление на матката и тръбите. При хронично възпаление има болки ниско в корема от едната или от двете страни, разпростиращи се към кръста. Те се усилват по време на менструация. Забременяването е затруднено.

Когато възпалението не се дължи на зараза на матката, а е започнало направо от яйчника, жената се оплаква от болка в долната част на корема, разпростиращи се към кръста, треска, повръщане, запек и подуване на корема. Болките понякога се усещат повече в лявата част на корема и се разпростират към вътрешната страна на бедрото и коляното и към мехура. Жената лежи обикновено със свити колене. Болките намаляват при почивка и лежане. Менструациите са изобилни и чести.

При гнойно възпаление може да се образува гнойник, който да се излее в коремната кухина и да причини перитонит.

дар-център.ком Прочетете Цялата Статия...

Видове кисти на яйчниците

Кистите на яйчниците биват: фоликуларни, кисти на жълтото тяло и тека-лутеинови кисти. Фолукуларните кисти представляват уголемени яйчникови фоликули, поради повишено количество на течност в тях. Счита се, че те се дължат на повишетоно отделяне на хормона на хипофизата, стимулиращ фоликулите. Понякога кистите се разпукват и тогава се появява болка, гадене, метеоризъм. По-често обаче кистите претърпяват обратно развитие. След пукване на зрелия фоликул по време на овулацията, когато се отделя яйцеклетката, от останалата фоликулна тъкан се образува т.н. жълто тяло, което произвежда хормона прогестерон, подпомагащ имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица. Кистите на жълтото тяло не достигат по-големи размери и протичат безсимптомно, освен ако се разпукат. Предполага се, че те се дължат на повишено отделяне на лутеинизиращ хормон от хипофизната жлеза. Най-често тези кисти претърпяват спонтанно обратно развитие. Тека-лутеиновите кисти се образуват под влияние на повишено отделяне на хормони или при лечение с високи дози от тях. Кистите достигат по-големи размеридо 20 см в диаметър и обикновено са двустранни. При отстраняване на хормоналната причина те претърпяват обратно развитие.

зачатие.орг Прочетете Цялата Статия...

Херпес

Херпесът представлява вирусно заболяване, изразяващо се в поява на парещи, сърбящи и болезнени мехурчета по кожата или по лигавиците. Големината, локализацията на мехурчетата, цветът и тяхното съдържимо могат да бъдат най-различни. Има два основни типа вируси, причинители на херпес симплекс.

Херпесът засяга граничните зони между кожата и лигавиците на устата и на носа, на гениталиите и на ануса.

Всеки от нас още от детска възраст се е сблъсквал многократно с херпесните вируси. При първото инфектиране с тях при голяма част от хората води до поява наимунитет, но други не успяват да си изработят антитела срещу тези вируси. При тях може да се наблюдава периодична поява на херпес, когато имунната им защита е отслабена. По-често това се случва по време на менструация, на някаква друга инфекция, при физическо или при психично претоварване, при стрес и др.

Хомеопатичното лечение е изключително ефикасно по отношение на профилактиката и лечението на херпеса и от двата типа, а трябва да подчертаем, че е и абсолютно безвредно за организма. Тези медикаменти, от една страна, намаляват силата и времетраенето на оплаква-нията, дължащи се на вирусната инфекция, а от друга - разреждат рецидивите на заболяването. Те променят реактивността на организма и го правят по-устойчив към инфекции.

При гениталния херпес настъпва бързо отшумяване на оплакванията и разреждане на появите му до пълното и окончателно излекуване. Само жените, страдащи от това упорито и опасно вирусно заболяване и дълго време опитвали какво ли не лечение, могат да оценят истински тази възможност за излекуване. Бременните жени, кои-
то страдат от генитален херпес, задължително paждане чрез цезарово сечение. При наличие обаче на дълъг светъл период (липса на херпес) в продължение на месеци до самия термин може да се предприеме и нормално раждане, без цезарово сечение. Този светъл период може да бъде постигнат чрез безвредните за организма на майката и на бебето хомеопатични медикаменти.

Най-често използвани симптоматични хомеопатични медикаменти за лечение на херпес симплекс са:
Рус токсикодендрон, който се използва за лечение на херпес с мехурчета, съдържащи прозрачна лимоненожълта течност. Те са разположени върху зачервена, пареща и сърбяща кожа. Сърбежът не намалява от чесане, но се облекчава от топъл душ или от топли апликации.

Медикаментът се приема още от самото начало на избиването на херпеса, при първите усещания на парене и сърбеж, предшестващи появата на мехурчетата през 20 минути. Това нерядко води до стопиране на развитието на признаците на болестта.

При наличие на чести и рецидивиращи херпеси лекарят хомеопат назначава медикаменти, които могат да променят реактивността на организма и по този начин да разредят или да прекратят пристъпите на заболяването. в тази връзка лекарят трябва да определи подходящите дози и разреждания на съответния медикамент, за да се постигне нужният ефект. Съществуват много добри хомеопатични лекарства за повлияване на имунното и на психичното състояние, което е изключително важно при провокиране на херпеса от нервно-психична преумора, притеснение, стрес и други подобни състояния на нервната система.

лекар.бг Прочетете Цялата Статия...

Бялото течение можете да премахнете и с билки!

Патологичните течения се дължат на хормонални разстройства (при тях не се откриват патогенни причинители) и на възпалителни заболявания на женските полови органи, причинени от бактерии, трихомони, гъбички и др. За лечението им се използват билкови комбинации за вътрешно прилагане, за промивки и тампони. По преценка на лекуващия лекар могат да бъдат комбинирани и с медикаментозна терапия. ЗА ВЪТРЕШНА УПОТРЕБА. Смесват се по 50 г мечо грозде, орех, хвощ, бял имел, червено подъбиче, лайка, мащерка и коприва. В 600 мл вряща вода се поставят 2 супени лъжици от сместа. Вари се 3 минути, оставя се да престои 30 минути и се прецежда. От отварата се приема 6 пъти дневно по 80 мл 15 минути преди ядене и 30 минути след ядене.

ЗА ПРОМИВКИ И ТАМПОНИ. Смесват се по 80 г смрадлика, камшик и по 50 г лайка, босилек, мащерка и лен.
В 1 л кипяща вода се поставят 3 супени лъжици от сместа. Вари се 3 минути, оставя се да престои 30 минути и се прецежда. Правят се промивки всяка вечер преди лягане. Със същата отвара могат да се правят и тампони. Взема се памук колкото орех, обвива се с марля и се завързва на конец, така че от него да висят 10-20 см. Така приготвените тампони се накисват в отварата и се поставят във влагалището сутрин и вечер.


лекар.бг Прочетете Цялата Статия...

Вагинална кандидоза (гъбички)

Вагиналната кандидоза е една от най-често срещаните форми на вагинална инфекция. 3 от 4 жени са имали поне един път в живота си гъбична инфекция. При 50% от жените инфекцията се повтаря, а при четири от 10 жени вагиналната кандидоза хронифицира.

Как се развива вагиналната кандидоза
Причинител на заболяването са гъбички от рода Candida. Те са фитопаразити и живеят нормално в неголямо количество в организма на човека. Във влагалището те живеят в баланс с други микроорганизми, които са част от нормалната влагалищна флора. В резултат на различни обстоятелства природния баланс между бактериите и гъбичките се нарушава. Получава се свръхрастеж на гъбичките и се развива гъбична инфекция или вагинална кандидоза.

Кои са най-честите симптоми на заболяването
Най-разпространените симптоми на гъбичната инфекция са сърбеж, парене и дискомфорт във влагалището. Най-често се появяват преди менсруация в случаи, осигуряващи повече топлина и влага ( предразполагащи фактори за свръхрастеж).
Други признаци са плътен секрет с вид на „пресечено мляко”, зачервяване и подуване в областта на влагалището, както и неприятна болка и парене по време на уриниране и сексуален контакт.

Какво причинява свръхрастежа на гъбичките
И досега остават неясни причините, защо при едни жени се развива гъбична инфекция, а при други не. Едно е доказано, че развитието на инфекция се подпомага от следните фактори:

- бременност, менструация
- лекарства - антибиотици, имуносупресори, кортикостероиди, хормонални препарати и др.
- отслабнала имунна система
- използване на вътрематочна спирала
- хронични заболявания – диабет, хипотиреоидизъм и др.

Съвременни средства за лечение
Днес съществуват множество ефективни средства за лечение на вагинална гъбична инфекция. Те се отпускат във формата на капсули и таблетки за системно (перорално) лечение, както и кремове и свещички за локално (влагалищно) приложение.

Колко дълго да е лечението
В зависимост от формата на инфекцията може да се препоръча лакално или комбинирано (системно и локално) лечение, а продължителността на курсовете може да е по-кратка 1-3 дни, или да се приложат по-дълги схеми на лечение.
Едно е ясно, практиката показва, че след първоначалното облекчение на симптомите, някои от жените не изпълняват докрай терапевтичния курс на лечение. Това води до рецидивиране на заболяването. В тези случаи лечението е по-трудно и скъпо.

За пълно и ефективно лечение и на най-нетърпеливите са създадени препарати с еднократен прием, без да е увеличена терапевтичната доза.

Как да разберем дали напълно сме се излекували
След проведеното лечение отново трябва да се посети акушер-гинеколога. По резултатите от изследването той ще даде съответното заключение. Ако по някаква причина не сте се излекували, ще се наложи повторен курс или друг вид лечение.

Коя е причината за повторните инфекции
При някои жени повторението на гъбичната инфекция може да се дължи на недостатъчно добра работа на имунната система на организма. В тези случаи провеждането на противогъбично лечение не е достатъчно. Нужна е продължителна комплексна терапия. Ще трябва да се „въоръжите” с търпение и щателно да изпълнявате препоръките на Вашия лекар.

Как да се предотврати развитието на гъбичките

1. Желателно е да изключите от менюто си консервираните и маринованите храни, както и загнилите плодове. Те увеличават ферментацията и свръхрастежа на гъбичките.
За предпочитане са свежите плодове и зеленчуци, и кисело-млечните продукти.
2. Не прекалявайте със сладко. То увеличава количеството на гликогена във влагалищния епител, а той е „храна” за гъбичките.
3. Често сменяйте тампоните и превръзките по време на менструация
4. Не стойте с мокри бански костюми или потни и влажни дрехи за гимнастика (фитнес).
5. Старайте се да носите памучно бельо по мярка.
6. Избягвайте престоя във вани, джакузите и басеини.
7. Не използвайте цветна и парфюмирана тоалетна хартия.
8. Избягвайте парфюмирани тампони, тоаленти сапуни, гелове, пени и спермициди.
9. Не носете тесни панталони и джинси.



лейдипил.ком Прочетете Цялата Статия...

Синдром на поликистозните яйчници

1. Какво представлява СПЯ (синдром на поликистозните яйчници)?

Синдромът на поликистозните яйчници е комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и нейното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници. СИНДРОМ ИЛИ БОЛЕСТ на поликистозните яйчници? Повечето лекари приемат понятието синдром, защото клиничната проява е съвкупност от различни симптоми, причината за които е една и съща – хормонални нарушения. Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-често срещаните хормонални нарушения в гинекологичната практика. Смята се, че от него са засегнати до 8% от жените в полово зряла възраст. Подведени от името, първото нещо с което правят асоциация пациентите е киста на яйчника и неволния страх от операция. Още веднага трябва да уточним, че не става въпрос за туморно заболяване, а нарушение в произвежданите от яйчника хормони, което при преглед с ехограф има характерен образ – множество малки кистички (фоликули).

2. Кога се съмняваме за СПЯ?

Диагнозата поликистозни яйчници се поставя на базата на три групи симптоми:

o нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща до неправилни кръвотечения),
o белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване);
o ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците.

Всеки от тези симптоми сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагнозата. Нещо повече, дори наличието на всички не винаги значи първичен проблем от страна на яйчника. Възможно е други заболявания да се проявяват с картината на синдрома, което подсказва, че единствено лекарят може да направи точна преценка.

3. Кои са причините за СПЯ?

Причините за появата на заболяването не са напълно изяснени, въпреки сериозният напредък, хвърлил светлина по отношение на механизмите, водещи до развитието му. Явно е, че става въпрос за предразположение на самия организъм. Често има фамилна обремененост – майка, сестра, но досега не е изолиран определен ген, който де се посочи за причинител. Вероятно множество фактори могат да доведат до яйчниковата поликистоза, което обикновено става в късния пубертет или малко след него. Безспорна е връзката на синдрома с намалената чувствителност (резистентност) към инсулин (хормон, регулиращ обмяната на захарите в организма). Поради това не трябва да ни учудва, че около10% от жените с поликистозни яйчници се очаква да развият диабет към 40г. възраст.

4. Какви са оплакванията при СПЯ?

Мнозинството от пациентките имат рядко настъпваща менструация, понякога до пълно спиране на мензиса. Това са външните признаци на липсваща овулация – причина за безплодие. Наистина, често първата причина, водеща жената в лекарския кабинет е невъзможността да забременее. Освен безплодие, продължителните периоди без менструация увеличават риска от по-късно развитие на рак на маточното тяло, поради небалансираната и продължителна стимулация на маточната лигавица. В някои случаи липсата на менструация се редува с продължителни неправилни кръвотечения.

Поликистозният яйчник отделя повишено количество мъжки полови хормони (андрогени), които се проявяват със засилено окосмяване – по горната устна, брадичката, гърдите и долната част на корема. При оценката на окосмяването трябва да се имат предвид широките индивидуални и расови различия. Жените с по-тъмен цвят на кожата имат естествено по-засилено окосмяване. Акнето и омазняването на косата също могат да са причинени от високи нива на мъжките полови хормони.

Ехографската картина на поликистозния яйчник е типична – множество малки фоликули обикновено между 2 и 9мм. Общият им брой във всеки яйчник трябва да е поне 12. При пациентка с редовни менструации и липса на признаци за високи нива на мъжките полови хормони, поставянето на диагнозата поликистозни яйчници при рутинен ехографски преглед е повече от съмнително.

Наднормено тегло се среща в 30 до 75% от жените с яйчникова поликистоза. Повишеното количество мастна тъкан може да се дължи първично на заболяването, но от друга страна, самата мастна тъкан променя обмяната на хормоните и влошава състоянието. Така се получава затворен кръг, пресичането на който е необходимо условие за успех на лечението.

Хормоналните изследвания са полезни за потвърждаване на диагнозата и имат особено място при неясни случаи – съмнения за други заболявания (например на надбъбречните жлези), имитиращи яйчникова поликистоза.

Въпреки, че поликистозната структура на яйчниците е основен критерий за поставяне на диагнозата, възможно е да има СПЯ и без поликистоза. В този случай опорни точки за диагнозата са данните от килиниката и хормоналните резултати. Понякога, особено при трансабдоминално ехографско изследване, не могат да се установят дискретните ехографски характеристики на синдрома, особено при леките форми и в началото на заболяването.

Така че, липсата на поликистозна структура на яйчниците не отхвърля диагнозата, както и наличието на яйчникови кистички не я поставя със сигурност. Необходими са и други изследвания.

5. А как се лекува СПЯ?

Изборът на лечебен план зависи от това, дали жената иска да забременее или не. И в двата случая, при наличие на наднормена телесна маса, пациентката трябва да положи усилия за намаляването и – по-ниско калорична храна и физическа активност. Дори 5% намаление на теглото може да има благоприятен ефект.

При жени, където безплодието е водещ проблем, стимулирането на овулацията е основен подход. Използва се главно кломифен цитрат. Друг медикамент, който няма официално такова приложение е метформина. Въпреки че е предназначен за лечение на диабет тип 2, самостоятелно или в комбинация с кломифен, може да възстанови овулацията. Инжекционно прилаганите хормони, поради по-високата си цена и особености на приложение, са оставени за по-късен етап от лечението и най-вече при in vitro оплождането. Поликистозните яйчници се отличават с голяма чувствителност към тях и е възможно понякога да реагират със свръхстимулация, която е потенциално опасна. Съществуват още няколко класа медикаменти с по-ограничено приложение. Като цяло синдромът е благоприятен за медикаментозно лечение, но в случай, на неуспех и при изчерпване на всички други възможности, остава оперативната фенестрация на яйчниците. Тя представлява създаване на малки „дупчици” по яйчниковата кора и се извършва с лапароскопска техника – „миниинвазивни техники или безкръвна операция”. Това е един сравнително ефикасен метод за възстановяване на овулацията, но за съжаление никой не може да гарантира, че няма да доведе до сраствания, пречещи самите те на забременяването. Затова мястото му е на последния ред от лечебни дейности.

При жените, не желаещи да забременяват, всичко написано по-горе е възможно да бъде извършено, но едва ли е оправдано. Има много по-лесен подход и най-често това е предписването на противозачатъчни таблетки. Приемът им осигурява редовна менструация и намалява нивото на андрогените. Въпреки, че има медикаменти със специално действие срещу мъжките полови хормони, на практика всички съвременни контрацептиви имат добър ефект върху крайните симптоми. Алтернативно на приема на противозачатъчни таблетки, може да се прилагат някои хормонални таблетки – циклично по 10 дни всеки месец. Така ще се поддържа менструалният цикъл. За окосмяването, което най-вече тревожи жените, е необходимо да се вземат козметични мерки, тъй като резултатът от приема на таблетки е бавен. Може да се използва и ефлорнитин – крем за локално лечение с не лоши резултати.

Важно е пациентките да знаят, че е твърде вероятно симптомите да се появят определено време след края на всяко лечение. Това е така, защото все още причината е неизвестна и всички лечебни средства целят единствено прекъсване на определени вериги в развитието на синдрома. Например противозачатъчните таблетки имат много добър клиничен ефект, но не променят с нищо предшестващата инсулинова резистентност, дори е възможно обратното – да я утежняват.

В края е необходимо да се каже, че жените с яйчникова поликистоза, освен на споменатите по-горе рискове от развитие на диабет и рак на маточното тяло, са с повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, което изисква да обръщат особено внимание на профилактичните прегледи.

лейдипил.ком Прочетете Цялата Статия...

Хормоните - ангели-пазители на жената

Човешкият организъм се състои от милиарди клетки, които трябва да работят в синхрон за да функционира правилно организма. Такава е и ролята на хормоните, те подпомагат синхронизирането на клетките.

Хипофизата и хипоталамусът в главния мозък контролират работата на хормоните. Изпращането на сигнали към клетките и органите става или чрез нервите или чрез кръвта и лимфата, като в тях се отделят съответни хормони. Чрез кръвта и лимфата хормоните достигат до дадена клетка, свързват се с рецепторите на мембраната й, и задействат онези функции на организма, които са необходими в дадения момент

Хормоните оказват силно въздействие в малки концентрации. Теглото на жлезите с вътрешна секреция е не повече от 100 г общо, а количеството на хормоните, отделяни от тях се измерва в десетохилядни части от милиграма.

Производството на хормони се влияе директно от състоянието но нервната система. Това обяснява и ръста на ендокринните заболявания през последните години, като ефект на растящия стрес на социалната среда, в която живеем. Тези заболявания са доста сериозни, предизвикват нарушения в обмяната на веществата, възникват проблеми за целия организъм, които се отразяват и на външния вид. Едно такава проява на ендокринно заболяване можем да наблюдаваме в портрета на Магдалена Вентура от Джузепе Ривера (испански живописец от XV век). Картината представя пълна жена с пищна брада, която кърми дете в присъствието на мъжа си и още две деца. За да не се окажете и вие в ролята на тази дама трябва да си правите кръвно изследване за хормонален профил веднъж на няколко години и веднъж годишно да посещавате гинеколог-ендокринолог.

В Древния Изток наричали органите на ендокринната система жлези на съдбата. Смятало се е, че те приемат космическата енергия, която поддържа жизнените сили на човека вливайки се в невидими канали – чакри.

Авицена казвал, че катастрофалните събития, случващи се по волята на зла участ разтройват съвместната дейност на “жлезите, които управляват съдбите”. След бомбардировките над Великобритания по време на Втората световна война, много англичани се разболяли от болест на щитовидната жлеза, която лекарите нарекли “гуша (базедова болест) на бомбоубежищата”.

В женския организъм се образуват три разновидности полови хормони - естрогени, прогестерон и андрогени.
Естрогените постъпват в кръвта при съзряването на яйцеклетката в яйчниците и оказват над 400 вида въздействие на клетъчно ниво. Това са личните ангели-хранители на жените. Те превръщат слабият пол във силен всъщност. Те ни правят по-издръжливи и по-неподатливи на инфаркт. Естрогените защитават сърцето, кръвоносните съдове, костите и нервната система на жената, изглаждат кожата й, помагат на изгарянето на мазнините. Ефектът им е сравним с този на пластична операция!

Прогестеронът намалява влиянието на естрогените през втората половина на менструалния цикъл и създава необходимия хормонален баланс. По време на бременност той има по-голямо влияние, затова гинеколозите го наричат “хормон на бременността”.

Андрогените са мъжки полови хормони. В женския организъм те се срещат в минимални количества. Те са стимулнти на еротичните желания и ни придават повече сексапилност. Увеличаването на броя им обаче води до безплодие, хипертония и проблеми с външния вид – поява на пъпки, омазняване на косата, увеличаване на окосмяването. Това често се наблюдава при затлъстяване, когато организма започва да произвежда андрогени в подкожната съединителна тъкан.
От друга страна наличието на умерено количество подкожна съединителна тъкан при жената е необходимо – по време на целия ни живот там се складират естрогени, които ще се използват при настъпване на менопаузата. По тази причина не е препоръчително рязко да се отслабва, тъй като се губят точно тези хормони важни за запазване младостта и тонуса на жените.

Промените в хормоналния баланс възникват в началото и средата на менструалния цикъл. Те обясняват и онези странни прояви на поведение у жените в определени дни от месеца. При стрес и преумора или грип, нивото на естрогените пада и се появяват слабост, нервност, апатия и сънливост. Препоръчително е да вземате витамин Е около час след сутрешното хранене, тъй като той стимулира функцията на яйчниците, а морковите, ябълките и портокалите повишават образуването на естроген.

Дисбалансът на прогестерон води до задържане на течности в организма. Така се появяват отоци на ръцете и краката. Препоръчва се да не консумирате течности около два часа преди сън и да намалите солта в храната си ако видите че сте склонни към получаване на отоци. Това особено засяга бременните жени при които нивото на прогестерон се повишава. Намаляването на прогестерона и рязкото увеличение на естрогена в началото на месечния цикал могат да доведат до болка в областта на сърцето. Това състояние се нарича дисхормонална кардиомиопатия. Не е опасно за здравето и преминава от само себе си. Можете да приемате 20 капки от едно от следните - валокордин, корвалол, настойка от валериана или жълт кантарион. За профилактика приемайте растителни екстракти в капсули и други фитопрепарати, нормализиращи хормоналния профил. Успокоителният чай от дяволска уста и жълт кантарион, мента или маточина въздейства за нормализиране на хормоналния баланс.
Ако смятате че имате проблем свързан с хормоналния дисбаланс дори и да е незначителен се консултирайте своевремнно с личния си лекар и по възможност с ендокринолог. Не вземайте хормонлни таблетки без предварителна консултация и изследвания от лекар.

мамита-бг.ком Прочетете Цялата Статия...

Дисменорея (болезнени менструации): как да си помогнем сами?

Ако сте жена като всички останали, сигурно все някога сте изпитвали болки по време на менструация. Все пак, съществуват болки и болки. За някои менструалните болки представляват мъчително изпитание, за други – лек, напълно поносим дискомфорт.

Болките по време на менструация са известни като дисменорея. Те обикновено са израз на патологични съкращения (контракции) на маточния мускул. Тези контракции се предизвикват от повишено ниво на хормоноподобни вещества, наречени простагландини. Простагландините не са „чуждо тяло”, не са внесени отвън – например, от микроби или вируси. Те се произвеждат от собствените клетки на организма.
Дисменореята бива първична и вторична.

Първичната дисменорея

* е налице още при първите менструации в живота на момичето
* не е свързана със заболяване на половите органи
* е най-мъчителна през първите 1-2 дни на менструацията
* обикновено отзвучава след първото раждане
* често става далеч по-поносима с наближаване на тридесетте години.

Вторичната дисменорея е по-характерна за възрастта над 25 години и като правило е проява на някакво заболяване на половите органи – ендометриоза, тазова възпалителна болест, миоми на матката, сраствания в областта на таза, кисти на яйчника. Вторична дисменорея може да бъде предизвикана и от противозачатъчна спирала.

Анализът на болката в хода на менструалния цикъл ни позволява – макар и не с абсолютна точност – да съдим за причината, предизвикала дисменорея.

* Поява на силна болка в първия ден на менструацията и постепенно затихване на болката през втория ден говори за първична дисменорея.
* Поява на болка 1-2 дни преди появата на менструация, усилване докъм средата на менструацията, последвано от затихване (но не и пълно изчезване) в края на кървенето говори за вторична дисменорея, предизвикана от тазова възпалителна болест.
* Поява на болка 1-2 дни след появата на менструация, засилване всеки следващ ден, с достигане на максимална интензивност през последните дни на кървенето говори за вторична дисменорея, причинена от ендометриоза.

Причината за вторична дисменорея се установява чрез гинекологичен преглед, като често са необходими и допълнителни изследвания. Тъй като адекватното лечение изисква преди всичко точна диагноза, не ви препоръчваме да опитвате самолечение на вторичната дисменорея – почти сигурно е, че няма да си помогнете, а рискът да си навредите е неприемливо висок.

По-нататък ще говорим за лечението и самолечението на първичната дисменорея.

Медикаменти, предписвани срещу първична дисменорея
В отсъствие на овулация, болезнени маточни контракции по време на менструация обикновено липсват. По тази причина много гинеколози лекуват първичната дисменорея с най-достъпните средства, потискащи овулацията – противозачатъчни хапчета. Такова лечение обикновено е ефективно, но винаги трябва да се имат предвид нежелателните странични ефекти на противозачатъчните хапчета – например, поява на неправилни маточни кръвотечения.

Други лекарства, често предписвани за лечение на първична дисменорея, са противовъзпалителните и обезболяващи средства от рода на ибупрофен, Aulin, Celebrex и др. Те възпират производството на простагландини в организма и затова ефектът им върху дисменореята е много добър. Приемат се през 4-6 часа – от мига на поява на болка до окончателното й изчезване. Най-неприятният страничен ефект на тези лекарства е дразнещото им въздействие върху лигавицата на стомаха, достигащо до причиняване на язва. Това е и основното ограничение за тяхната продължителна употреба.

Популярният обезболяващ медикамент парацетамол, както и средствата против спазми бусколизин, No Spa и др. имат чисто симптоматично действие, т.е. не оказват влияние на причините за патологични маточни контракции. Все още се използват доста широко, но едва ли заслужават това.

Приемът на ацетизал (Aspirin, Upsarin и др.) не се препоръчва по време на менструация. Ацетизалът притежава противосъсирващо действие, което е в състояние да повиши менструалната кръвозагуба.

Лечебни растения и хранителни добавки, подходящи при първична дисменорея
Обогатяването на диетата с цинк и калций може да окаже благотворно влияние както на дисменореята, така и на пременструалния синдром.

Добър ефект при дисменореята има лечебното (и декоративно) растение калина. Използва се изсушената кора на растението. Запарваме 1 чаена лъжичка стрита кора в 1 водна чаша вряла вода. Запарката се изпива в продължение на един ден. Ефект вероятно има – факт е, че кората от калина на английски носи името „cramp bark”, т.е. кора срещу крампи (присвиване).

Жените от черна Африка се хвалят, че не страдат от дисменорея, защото консумират много ананаси. Ако приемем, че са прави, това е свързано с едно определено вещество, на което ананасът е особено богат – ферментът бромелаин, достъпен у нас като хранителна добавка.

С добри резултати в повлияването на първичната дисменорея са известни корените от дяволски нокът (извлек от тези корени се съдържа в хранителната добавка Урсул), маслото от иглика (съдържа се в хранителната добавка Мега) и билката, наричана превара (великденче, гергьовденче, байкалски шлемник).

Едно растение от семейство лютикови е особено популярно за борба с неприятните ефекти на менопаузата, но също така се използва при първична дисменорея. Това е тревата, известна в Северна Америка като черен (син) кохош, а в Сибир – като клопогон (средство за прогонване на дървеници). На базата на кохош са разработени препаратът Remifemin и хранителната добавка Артемида.

Други средства за повлияване на първичната дисменорея
Редовните физически натоварвания често се оказват неочаквано добро средство за повлияване на първичната дисменорея. Особено добре се чувстват жените, които след фитнес отделят време за сауна. Изглежда, че затоплянето има благотворен ефект върху тазовата болка, свързана с патологични маточни контракции – класическата гинекология препоръчва страдащите от първична дисменорея жени да поставят грейка върху долната част на корема си. Ако не разполагате със специална грейка, напълнете един чорап със суров ориз и го сложете за около 5 минути в микровълновата печка. Така импровизираното пособие ще се нагрее и няма да изстине бързо. Можете да полегнете и да оставите чорапа известно време на корема си – ако не ви помогне, едва ли ще ви навреди.

Не е сигурно, че стресът може да предизвика дисменорея, но дисменореята със сигурност е причина за стрес. Включете в борбата със стреса всички позволени и непозволени средства! Постарайте се да отделите повече време за себе си, разнообразявайте ежедневието си, релаксирайте! Не спестявайте на околните информацията, че не се чувствате добре и че имате нужда от тяхното съчувствие и съпричастност! Да страдаш, затворен в себе си, означава затвор с особено строг режим. Отстоявайте правото си на помилване!


коог-вма.ком Прочетете Цялата Статия...

Нередовна менструация (дисфункционални маточни кръвотечения)

„Дисфункционален” означава „свързан с нарушена функция”. Една от съществените функции на женския организъм е регулацията на менструалния цикъл. При нарушения на тази функция настъпват кръвотечения, т.е. менструацията става нередовна.

Освен „дисфункционални”, тези маточни кръвотечения се наричат още „функционални” – колкото и нелогично да изглежда това на пръв поглед. Названието „функционални” се стреми да ги разграничи от „органичните” кръвотечения, при които кървенето се дължи на очевидна причина, например миома, ендометриоза, полипи, разстроена вътрематочна или извънматочна бременност, травма, възпаление, рак или нещо друго. При функционалните (дисфункционалните) маточни кръвотечения такава причина не се установява.
Дисфункционалните маточни кръвотечения се делят на два вида: овулаторни и ановулаторни – според това имало ли е или не овулация (отделяне на яйцеклетка от яйчника).

Овулаторни кръвотечения
В хода на менструалния цикъл яйчникът отделя яйцеклетка – настъпва явлението овулация. Понякога нормалната овулация се маркира с оскъдно прокървяване (зацапване), което трае 1-3 дни и може да се придружава от болка в долната част на корема. Това кръвотечение не подлежи на лечение – от него дори има известна полза, защото жената получава информация “от най-сигурно място”, че се намира в период на висока вероятност за забременяване.
Овулацията може да се измести по време, т.е. да закъснее или да подрани. Причините за изместване на датата за овулация могат да бъдат различни – стрес, общо заболяване, травма или неизяснени. Изместената овулация причинява отклонение във времетраенето на различните фази от менструалния цикъл, а това отклонение на свой ред води до поява на кръвотечение.
Когато овулацията закъснее, цикълът (интервалът между две менструации) се удължава до 40-50 и повече дни. Във втората половина на такива цикли половият хормон, който нормално поддържа целостта на лигавицата (прогестерон), може да се окаже относително недостатъчен за по-дебелата лигавица. Това става причина за маточно кървене, понякога доста обилно.
Когато овулацията подрани, организмът се оказва лишен от достатъчно продължително въздействие на половите хормони, отделяни предимно през първата фаза на нормалния цикъл. Става дума за естрогените, които стимулират задебеляването на маточната лигавица преди да е дошло време за овулация. Кървенето, предизвикано от недостатъчно дълготрайно естрогенно въздействие, обикновено е по-оскъдно и се появява докъм 18-ия–21-ия ден от началото на менструалния цикъл.

Мястото в яйчника, откъдето се е отделила яйцеклетка, нормално се превръща в една временна жлеза с хормонална продукция. Това е така нареченото жълто тяло. То произвежда прогестерон – хормонът, който поддържа лигавицата и я предпазва от разрушаване. Когато не е настъпила бременност, жълтото тяло търпи обратно развитите и количеството на отделяния прогестерон спада. В края на цикъла този спад води до нарушено кръвоснабдяване в лигавицата и тя започва да се руши – появява се менструалното кървене.
Дори при своевременно настъпила овулация, обратното развитие на жълтото тяло може да се забави. В такива случаи производството на прогестерон трае по-дълго от нормалното. Прогестеронът предпазва маточната лигавица от разрушаване и настъпването на менструация се забавя. Когато най-сетне тя настъпи, кървенето е доста по-обилно от нормалното. Това нарушение се нарича задържане на жълтото тяло.

Възможно е и разстройство, изразено в недостатъчност на жълтото тяло. Това определя недостатъчна хормонална (прогестеронова) защита на лигавицата във втората половина на менструалния цикъл. Менструацията се появява 4-7 дни преди очакваната дата и често е по-обилна. Недостатъчност на жълтото тяло може да се дължи на:

* недостатъчна стимулация на яйчника от хормоните на хипофизата
* напреднала възраст (начало на климактериума)
* повишено ниво на друг хипофизарен хормон (пролактин)
* ниски нива на хормоните на щитовидната жлеза
* захарен диабет.

Ановулаторни кръвотечения
Честотата им достига 80% от всички дисфункционални маточни кръвотечения. Дължат се на липса на овулация.
През първата фаза на нормалния цикъл маточната лигавица нараства под въздействието на естрогените. Когато настъпи овулация, в яйчника се образува жълто тяло и неговият хормон (прогестерон) запазва лигавицата от разрушаване. При липса на овулация жълто тяло не се образува и лигавицата се оказва незащитена. Тя започва да се руши, най-често неравномерно. Това се изразява с поява на различно по времетраене и интензивност кървене през втората половина на менструалния цикъл. Липсата на овулация може да се прояви и с често явяваща се менструация, оскъдна или по-обилна, която понякога продължава с месеци, спира за известно време и започва отново.
Причините за ановулаторни кръвотечения са нарушения в регулацията на менструалния цикъл, най-често на ниво централна нервна система (мозъчна кора, хипоталамус) и хипофиза. Значение за отключването на такива нарушения имат:

* тежки психически преживявания
* инфекции
* непълноценно хранене (включително драстични диети за отслабване)
* други вредности.

Диагноза и лечение
Диагнозата на нередовната менструация е трудна. Преди всички трябва да се отхвърли органична причина:

* нарушена бременност
* гинекологични заболявания
* заболявания на други органи и системи с ефект върху кръвосъсирването (болести на кръвта, черния дроб, бъбреците и др.)

Когато не открием такава причина можем да мислим, че кръвотечението е дисфункционално.
В детска възраст и при млади момичета нередовната менструация най-често се дължи на ановулаторни кръвотечения, свързани с все още незряла регулация на менструалния цикъл, непълноценно хранене, емоционални разстройства и др. Лечението е с общи кръвоспиращи средства, при неуспех се прилага хормонално лечение. Много рядко при неовладяване на кръвотечението и по-голяма кръвозагуба може се наложи пробно абразио, чиято основна цел е не толкова диагноза, колкото овладяване на състоянието.
Във възрастта на полова зрялост нередовната менструация по-често представлява овулаторно кръвотечение. Много важно е отхвърлянето на органична причина. Тъй като с възрастта зачестява появата на предракови състояния и рак на матката, при жени над 35-38 годишна възраст нередовните менструации са повод за прибягване към по-агресивни диагностични процедури – хистероскопия или пробно абразио. При отхвърляне на диагнозата предраково заболяване или рак, повторната поява на такива кръвотечения се профилактира с хормонални препарати за поддържане на лигавицата във втората половина на цикъла.
В по-напреднала възраст кръвотеченията най-често са ановулаторни или органични. В тази възрастова група е задължително да се извърши хистероскопия или пробно абразио, предвид честотата на предракови заболявания и рак на матката.


коог-вма.ком Прочетете Цялата Статия...

Десет истини за миома на матката

1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване.

2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони.

3. Една миома никога не е сама.

4. Да имаш миома е по-скоро правило, отколкото изключение.

5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си.

6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома.

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.

8. Миомата влошава качеството на живота.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.


Това са нашите десет истини за маточните миоми. Ще ги развием една по една.

1. Миомата не е нито рак, нито предраково заболяване.
Миомата представлява мускулна тъкан, която нараства безконтролно. Тъкан, която нараства безконтролно, покрива изискването да бъде наречена тумор. В случая на миомата, този тумор

* е напълно доброкачествен (расте бавно, не разрушава съседните тъкани и органи, не дава метастази)
* образува добре обособени, плътни възли (такива тумори се наричат “солидни”, с което ги отличаваме от кистичните тумори – образувания, изпълнени с течност).

Маточната стена е изградена от мускулна тъкан. Миомите при човека се развиват най-често в матката, но има миоми на стомаха, пикочния мехур, скелетната мускулатура – изобщо навсякъде, където нормално съществува мускул. Точното название на миомите, възникнали от гладки мускулни влакна (каквито са мускулните влакна на матката) е лейомиома. Ако търсите информация за маточните миоми в англоезични източници, най-сигурно ще я намерите с ключова дума “фиброид” (uterine fibroids). Във френскоезични източници най-сигурната ключова дума е “фибром” (fibromes utérins). Това са стари, по същество неправилни названия на миомите, но те все още са запазили гражданственост.
Маточният мускул може да даде начало и на злокачествен тумор, наречен саркома (по-точно: миосаркома, а още по-точно: лейомиосаркома). За разлика от миомата, маточната саркома е опасно за живота и доста рядко заболяване. Доказано е, че възникване на саркома в маточните миоми става толкова често (толкова рядко), колкото и в незасегнатия от миоми маточен мускул. Това означава, че рискът от развитие на саркома е един и същ в маточните миоми и в нормалната матка. С други думи, присъствието на миома не предразполага към развитие на саркома.

2. Миомата се влияе от хормони, но не може да се излекува с хормони.
Не е съвсем ясно защо в един момент част от мускулната тъкан се превръща в миома. В замяна на това е сигурно, че женските полови хормони естрогени стимулират растежа на маточните миоми. Техният растеж е зависим от продукцията на естрогени в организма. Миомните възли нарастват под влияние на естрогените (което е особено изразено по време на бременност) и намаляват размерите си след настъпване на менопауза, когато естественото производство на естрогени спада стръмно.
Женските полови хормони гестагени (към които спада естественият продукт прогестерон и редица синтетични препарати) по принцип са антагонисти на естрогените. Преди много години това е подтикнало гинеколозите да предписват гестагени за лечение на миомите. Подходът изглежда логичен, но само на теория. Практиката е категорична, че приемът на гестагени не предизвиква обратно развитие на маточните миоми и съвременната гинекология не губи времето на пациентките с подобни опити за излекуване, предварително осъдени на неуспех.
Фармацевтичната индустрия бълва все по-нови и по-нови продукти. Такъв продукт са модулаторите на естрогенните рецептори – мощни антиестрогенни лекарства, които не са гестагени. За съжаление, тези лекарства имат антиестрогенни свойства по отношение на маточната лигавица и млечната жлеза, но не и по отношение на маточния мускул. Това ги прави неприложими за лечение на миомите.
Съществува едно съвременно лекарство, което със сигурност повлиява благоприятно миомите. Това е вещество, нормално произвеждано в главния мозък и регулиращо дейността на хипофизата. В аптечната мрежа се намира под названия Золадекс, Диферелин и др. С помощта на лекарства от тази група в женския организъм се предизвиква състояние, идентично с менопаузата. Това състояние трае 3-4 месеца. През този период миомите реагират така, както биха реагирали с напредване на възрастта – смаляват се, могат дори да станат незабележими. Но зачатъкът на миомните възли никога не изчезва напълно. Ако смалените от лекарството възли не бъдат отстранени оперативно, след известно време (1-2 години) те отново достигат предишния си размер и продължават да растат.

3. Една миома никога не е сама.
В по-голям процент от жените, носителки на маточни миоми, възлите са повече от един. Броят им обикновено е 3-5, но може да достигне 20 и повече. В такива случаи не говорим за “миома на матката”, а за “миоматозна матка”. Гинекологът твърде често не определя големината на отделните възли, а общата големина на миоматозната матка. Обикновено за сравнение се използва нарастването на матката по време на бременност – казваме, че миоматозната матка е голяма колкото бременност във втория месец, в третия, четвъртия и т.н.
Дори когато гинекологичният преглед установи един-единствен миомен възел, в матката със сигурност има още някое и друго малко възелче – понякога видимо с просто око, понякога под формата на микроскопичен зачатък. Това е важно да се знае от жените, които се подлагат на хирургично отстраняване на един или повече миомни възли. Ако такава жена е достатъчно млада, т.е. ако яйчниците й достатъчно дълго време ще продължават да произвеждат естрогени, появата на нови миомни възли (развиващи се от микроскопичните зачатъци) е гарантирана.

4. Да имаш миома (миоми) е по-скоро правило, отколкото изключение.
Миоми се установяват в 25-50 % от жените на възраст между 30 и 40 години и още по-често при по-възрастните жени. Миоми се доказват в 80 % от оперативно отстранените матки, независимо каква е била причината за операция. Тази изключително висока честота ни обърква, когато търсим отговор на и бездруго сложния философски въпрос: каква е разликата между “здрав орган” и “болен орган”? Отговорът “Здравият орган се намира в състояние, срещано при повечето хора” се оказва неверен, доколкото в определена възраст жените с миоми са по-многобройни от жените без миоми. При това, повечето жени с миоми се чувстват – и реално са – напълно здрави и пълноценни човешки същества.

5. Миомата все пак е болест – заради усложненията си.
Ако растежът на миомни възли протичаше без усложнения, маточните миоми надали биха заслужавали да се нарекат болест. Уви, миомите са в състояние да дадат толкова много и толкова разнообразни усложнения, че не ни е възможно да опишем всички от тях тук и сега.
Прекаленото нарастване на миомите само по себе си е усложнение. Уголемената и понякога деформирана до уродливост матка представлява чуждо тяло, неканен гост в организма на болната жена. Тя тежи, издува корема, притиска съседни органи (влагалище, черва, пикочен мехур, пикочни пътища, кръвоносни съдове) и им пречи да функционират нормално. Самата матка се оказва променена до такава степен, че не може да се справя със собствените си функции – циклично поддържане на готовност за износване на бременността.
Местонахождението на миомните възли е безспорна предпоставка за поява или липса на усложнения. В зависимост от посоката на растеж различаваме три основни типа миоми:

* Възелът расте в посока към коремната кухина (субсерозна миома). Тази посока на растеж е най-бедна на усложнения, защото пред растящия възел има много свободно пространство – растейки, той не пречи на никого. Понякога връзката между възела и матката може да представлява тънко тъканно мостче (миома на краче). Миомите на краче предизвикват усложнения само по изключение, но гинеколозите обичат да отстраняват такива миоми, защото операцията е извънредно лесна. Отстраняването на миома на краче е любима операция на гинеколозите-лапароскописти, особено в частния сектор.
* Възелът расте в дълбочина на маточната мускулатура (интрамурална миома). Тези миоми причиняват общо увеличение на матката, което от своя страна води до въздействие върху съседни органи. Освен това, при тях най-силно се проявява ефектът от заместване на истинския маточен мускул с туморна мускулна тъкан. Туморната мускулна тъкан е лишена от способността да се съкращава, т.е. да изпълнява ролята, отредена на мускулната тъкан в организма. Богатата на туморна тъкан матка губи своята функционална годност.
* Възелът расте в посока към маточната кухина (субмукозна миома). Тези миоми са най-склонни да предизвикват усложнения. Често те правят това дори когато размерът им не надвишава 1-2 сантиметра. Разположена непосредствено под маточната лигавица, субмукозната миома е царицата на неправилните маточни кръвотечения. Предизвиканите от субмукозни миоми кръвотечения не се поддават на друго лечение, освен отстраняване на възела (възелчето). В редица случаи това е технически невъзможно и се налага отстраняване на цялата матка. Когато субмукозната миома е на краче, матката я възприема като чуждо тяло и се опитва да я изтласка навън, да я „роди”. Такива миоми се наричат „раждащи се миоми”. Отстраняването им става през влагалището и не представлява кой знае колко сложна или травматична манипулация.

Известни са и други варианти на местонахождение и посока на растеж на миомите. Няма да се спираме на тях, поради сравнително ниската им честота.

6. Ако една жена страда от хронична анемия, това може да се дължи на миома.
Най-честият повод за гинекологичен преглед на жена с миома са различни по времетраене, поява и количество неправилни маточни кръвотечения. Те варират от продължителна менструация до обилни кръвоизливи по време на менструация или кръвоизливи извън менструация. В повечето случаи такива маточни кръвотечения водят до развитие на анемия.
До 1998 година Военномедицинската академия в София не разполагаше с гинекологична клиника. Една от промените, които бяха отчетени след разкриването на нашата клиника бе повишеният брой трайно излекувани жени, постъпили във ВМА с диагноза хронична желязодефицитна анемия. Хроничните анемии при жената често се дължат на повтарящи се неправилни маточни кръвотечения, причинени от миоми. Оперативното лечение на миомите води и до излекуване на анемията.

7. Миомата понякога пречи на забременяването, по-често пречи на бременността и на раждането. „Понякога” и „по-често” не означават „винаги”.
Една жена забременява, когато

* настъпи оплождане на яйцеклетка – нормално това става в маточната тръба
* оплодената яйцеклетка стигне до маточната кухина и се засели там.

Сперматозоидите на здравия мъж са заредени с енергия и с лекота преодоляват всякакви завои и други препятствия по пътя си към яйцеклетката. Дори доста деформираната от миомни възли матка не се оказва пречка за оплождането. Малко по-различно стоят нещата със заселването на оплодената яйцеклетка. Една миома, най-вече субмукозна (разположена непосредствено под маточната лигавица) е в състояние да компрометира нормалното проникване на оплодената яйцеклетка в лигавицата. Резултатът е безплодие, но не поради невъзможност за зачеване, а поради изхвърляне на зародиша в най-ранните фази на развитието му (ранен спонтанен аборт, който често се възприема от самата жена като закъсняла менструация).
Веднъж заселен в матката, зародишът започва да се развива. Миомите могат да попречат на това развитие – не толкова с обема си, колкото със своето местоположение. Рискът от спонтанен аборт или преждевременно раждане е по-висок при онези миоми, които деформират маточната кухина. Ако миомата е разположена далеч от маточната кухина, възелът има възможност да расте, без да пречи на растежа на бебето.
Току-що споменахме, че по време на бременост миомните възли имат свойството да растат. Уголемяването им е по-интензивно, отколкото в отсъствие на бременност и се дължи на променените хормонални нива в организма на бременната.
Освен стимул за нарастване на миомите, бременността представлява и риск за нарушаване на тяхното кръвоснабдяване. Тъканта на миоми с нарушено кръвоснабдяване загива, както загива сърдечният мускул при запушване на коронарна артерия, т.е. получава се нещо като инфаркт на миомата. Състоянието е известно като “некроза на миомен възел”. Некротичните миоми по правило предизвикват коремна болка, а понякога стават причина за толкова тежки нарушения, че говорим за настъпване на „коремна драма” или “остър хирургичен корем”. Острият хирургичен корем налага спешна операция. Все пак, спешната операция е по-скоро изключение, а не правило при лечението на некротични миоми по време на бременност.
Миомите могат да се отразят на раждането по два основни механизма. Първият от тях отново е свързан с местоположението на възела. Ако миомата е разположена ниско, към маточната шийка, тя може да се окаже пречка за минаването на плода през естествените родови пътища. Такива миоми често стават причина за избор на цезарово сечение като единствено възможен начин бебето да се роди. Вторият механизъм е свързан с броя на миомните възли. Ако те са многобройни, присъствието им в матката нарушава нормалното свиване и разпускане на маточния мускул. Доколкото това свиване и разпускане е основният двигател на раждането, жените с множество миоми често развиват така наречената “родова слабост”. Нарушената способност на маточния мускул да се свива и разпуска представлява сериозен риск и след раждане на бебето, когато матката трябва да принуди плацентата да се отлепи от нея и да я напусне. Множеството миоми стават причина за усложнения при отлепянето и раждането на плацентата. Тези усложнения могат да бъдат твърде тежки, свързани със значителна кръвозагуба и риск за живота на родилката.

8. Миомата влошава качеството на живота.
Здравата жена, чийто резултат от последната цитонамазка е отрицателен, подлежи на профилактичен гинекологичен преглед веднъж на 2-3 години. Такъв интервал е поносим. По-кратък интервал може да стане досаден.
Вече казахме, че миомата се превръща в злокачествен тумор извънредно рядко – толкова, колкото и нормалният маточен мускул. От друга страна, никой не може да бъде абсолютно сигурен дали едно малко възелче, открито в матката, е миома или саркома. Сигурност в това отношение има едва тогава, когато се уверим, че възелчето не нараства прекалено бързо. Бързият растеж е свойство на злокачествените тумори, доброкачествените тумори растат бавно. Миомите, които не подлежат на оперативно премахване, подлежат на клинично и ехографско проследяване на всеки 6-12 месеца – за да сме сигурни, че не растат с темпа на злокачествените си аналози. Самият факт, че една жена трябва да се явява на гинекологичен преглед по 1-2 пъти годишно, за да се увери, че не страда от злокачествено заболяване, не може да не наруши душевния й комфорт.
Още по-драстично е нарушен душевния комфорт на жена, която страда от неправилни маточни кръвотечения. Забележете, че не говорим за чисто физическите параметри на страданието й – от необходимостта постоянно да е запасена с хигиенни пособия до клиничните симптоми на хроничната анемия. Тук става дума за нарушен душевен комфорт: пониженото самочувствие, изнервящото очакване кървенето да започне или да спре, унизителните случаи на отказ в последния момент от служебно или развлекателно пътуване, разочарованието от пропусната възможност за романтично преживяване. Все неща, свързани с качеството на живота.
Миомите (по-точно -- техните усложнения) не съкращават живота на жената, но го правят по-некачествен.

9. Не вярвайте на афоризма “Матка, която не ражда деца, ражда миоми”.
Този не особено духовит афоризъм на всичко отгоре не е и верен.
Първо, миомите изобщо не подминават жените с едно-две и повече деца. Ако една раждала жена е повярвала, че боледува от всичко друго, но не и от миома, тя може години наред да опитва лечение на неправилните си маточни кръвотечения с различни хапчета, докато накрая се окаже, че операцията ще сложи веднъж завинаги край на страданията й.
Понякога въпросният афоризъм се интерпретира малко по-различно. Жена между 40 и 50 години е решила, че вече не може да забременява. Менструацията й става нередовна, започва да прескача. Чувства тяжест в долната част на корема си, понякога й се струва, че опипва нещо плътно. Жената си казва: “Вече не мога да раждам деца, значи съм развила миома”. Няма съществени оплаквания и отлага посещението си при гинеколог. Когато най-сетне се накани да отиде на преглед се оказва, че е с напреднала бременност. Освен внучета, предстои й да гледа собствено детенце.
Второ, нераждали жени също могат да развият миома. На такива жени гинекологът трябва да предложи и проведе лечение, което максимално да съхрани детеродната им способност. Тази задача понякога не е лесна и изисква специална професионална квалификация. Понякога, за съжаление, задачата се оказва неизпълнима – но такива случаи са извънредно редки.

10. Медицината не лекува миоми на матката, а жени с миоми на матката.
Според статистиките, по света най-честа причина за оперативно отстраняване на матката е наличието на миома (миоми). Отстраняването на матката безспорно представлява окончателно излекуване на маточните миоми, но не можем да го препоръчаме като универсален лечебен метод. Всяка жена с миоми на матката е отделен, уникален случай, който изисква отделен, уникален подход. За илюстрация ще представим примери за няколко коренно различни – и все правилни – лечебни тактики, възприемани при една и съща диагноза (маточни миоми).
Първи пример: Жена на 45 години. Множество миомни възли са уголемили матката й до размер на пет-шестмесечна бременност. Няма нито неправилни маточни кръвотечения, нито други гинекологични оплаквания. В случая самата големина на матката е достатъчно основание да предложим оперативното й отстраняване. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним.
Втори пример: Жена на 51 години. Оплаква се от умерено изразени маточни кръвотечения. Засега няма анемия. Ехографията открива два миомни възела (с диаметър 2 и 5 сантиметра), по-малкият е сравнително близо до маточната кухина. В този случай не е сигурно дали кръвотеченията са предизвикани от миомите или са възрастово обусловени. Можем да опитаме хормонално лечение с гестагени. Те няма да намалят обема на миомите, но могат да нормализират кръвозагубата. Ако това стане до 2-3 месеца, миомните възли остават обект на проследяване. При тази жена имаме основания да очакваме менопауза в близко бъдеще. Менопаузата твърде вероятно ще свали от дневния й ред проблема “маточни миоми”.
Трети пример: Жена на 40 години, с две раждания, без гинекологични оплаквания. При профилактичен преглед е открита маточна миома с диаметър 3-4 сантиметра. Тук препоръчваме проследяване на миомата (ехографско измерване веднъж годишно), без никакво лечение.
Четвърти пример: Жена на 32 години, нераждала, без гинекологични оплаквания. Налице е субсерозен миомен възел с диаметър 9 сантиметра. На тази пациентка предлагаме оперативно отстраняване на миомния възел. Не се налага отстраняване на матката и яйчниците.
Пети пример: Жена на 28 години, нераждала. Страда от неправилни маточни кръвотечения. В матката се установяват няколко миомни възли, които я уголемяват до размер на петмесечна бременност. На тази пациентка ще предложим лечебен курс със Золадекс или Диферелин, последван от операция за отстраняване на всички видими възли. Освен това, ще я посъветваме да забременее в близките 1-2 години. Ако отложи репродуктивните си планове за по-късно, в матката й твърде вероятно ще се образуват нови миоми.
Шести пример: Жена на 40 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които са довели до анемия. Матката й е уголемена колкото четиримесечна бременност, за сметка на множество миомни възли, част от които деформират маточната кухина. Предлагаме оперативно отстраняване на матката. Съдбата на яйчниците ще се реши по време на операцията. Ако те не са болестно променени, нямаме основания да ги отстраним.
Седми пример: Жена на 35 години. Страда от тежки неправилни маточни кръвотечения, които не се повлияват от хормонално лечение и са довели до анемия. Гинекологичният преглед открива едно единствено изменение – малък (2 сантиметра) миомен възел, разположен субмукозно. При този случай е уместно да се направи опит за отстраняване на възела чрез специално конструиран за целта хистероскоп. Ако това е невъзможно, остава един-единствен изход – оперативно отстраняване на матката.

В заключение – не подценявайте наличието на миома във вашия организъм , не чакайте тя да придобие гигантски размери и едва тогава да се решите да легнете на операционната маса. Това усложнява технически операцията, а на Вас може да причини различни физически, психически и социални неблагополучия.


коог-вма.ком Прочетете Цялата Статия...

Диагноза “яйчникова киста”.

С името “яйчникова киста” нерядко се обозначават гинекологичните състояния “задържан фоликул” или “кистично жълто тяло”. Какво представляват тези две състояния?
Тъканта на нормалния яйчник е изпъстрена от кухини (фоликули) с много малки размери. Фоликулът съдържа яйцеклетка и малко течност. В началото на всеки менструален цикъл един от фоликулите започва да нараства и някъде към средата на цикъла се пука. От него се отделя яйцеклетка и затова явлението се нарича овулация. На мястото на фоликула се образува нова структура – “жълто тяло”, което е изпълнено с незначително количество кръв. Ако отделената яйцеклетка не бъде оплодена, жълтото тяло практически изчезва. Настъпва следващата менструация. Тя поставя началото на нов цикъл и процесите се повтарят. Възможно е по време на цикъл растящият фоликул да не се пукне, а да продължи да нараства и в един момент да достигне диаметър по-голям от 3 сантиметра. Подобна структура носи името “задържан фоликул” и по същество представлява яйчникова киста. От друга страна, възможно е след пукането на фоликула в жълтото тяло да се събере повече кръв и диаметърът му също да надвиши 3 сантиметра. Така промененото жълто тяло също представлява киста.

Описаните два вида кисти не са злокачествено заболяване. Те се образуват в хода на функционирането на яйчника и затова ги наричаме “функционални кисти”. Функционалните яйчникови кисти често са свързани с нередовни менструации.
Кисти на яйчника може да причини и заболяването ендометриоза – разположени на “чужда територия” огнища от маточна лигавица. Вътрешната повърхност на кистите, причинени от ендометриоза, функционира като нормална маточна лигавица -- по време на менструация тя също "менструира" и кистата се изпълва с менструална кръв. Тъй като няма излаз навън, менструалната кръв в ендометриозната киста си остава там, където е. Постепенно натрупаната кръв претърпява разпад и цветът й се променя от червен на тъмнокафяв, почти черен -- като течен шоколад. Този цвят е дал основание ендометриозните кисти на яйчника да бъдет наречени "шоколадови".

Към яйчниковите кисти се отнасят и част от проявите на автономен тъканен растеж (туморно развитие) в яйчника. Такива тумори често образуват кухини, т.е. кисти. Те могат да бъдат доброкачествени, съмнителни или злокачествени. Разликата между тези три категории е съществена, но тя обикновено се установява едва след изследване на кистите от патологоанатом – специалист, който оглежда под микроскоп променената тъкан, взета по време на операция.

Много пъти като “яйчникови кисти” се диагностицират изпълнени с течност кухини, разположени в близост с яйчника. Това могат да са кисти в структурите, които прикрепят яйчника към матката или към тазовата стена – така наречените “параовариални кисти”. В подобни случаи яйчниковата тъкан е изцяло запазена. Параовариалните кисти най-често са доброкачествени. Като киста може да изглежда и яйчниковият абсцес – кухина в яйчника, изпълнена с гной. Същото важи за гной или друг вид течност, събрана в разположената наблизо маточна тръба. Това са промени, причинени от тежко възпаление на вътрешните полови органи (тазова възпалителна болест). Като киста може (макар и по-рядко) да изглежда и извънматочна бременност.

Поведение при поставена диагноза “яйчникова киста”.
За поставяне на диагнозата “яйчникова киста” често е достатъчен обикновен гинекологичен преглед, но за по-точни данни – откъде точно произхожда кистата, има ли съмнение за злокачественост – разчитаме най-вече на ехографското изследване. При това трябва да се знае, че за сравнително малки кисти ехографският преглед през корема не винаги е достатъчно информативен и е по-добре да се направи вагинална ехография.

Операцията няма разумна алтернатива, ако
*ехографският образ не отговаря на киста (кухина), а на солиден тумор
*носителката на яйчникова киста е в менопауза
*съществуват лабораторни данни, че кистата произвежда необичайни количества хормони или други биологично активни вещества
*освен кистата, в корема на жената се установява значително количество свободна течност.

В останалите случаи, становището на гинеколога е резултат от комплексна клинико-лабораторна и ехографска преценка. Той може или да Ви предложи да се оперирате веднага, или да предпочете да проследи развитието на кистата в следващите няколко менструални цикъла. Възможно е да ви предпише хормонални препарати по определена схема през периода на изчакване и наблюдение. Ако става дума за “задържан фоликул” или ‘жълто тяло”, те биха могли да изчезнат – както след лечение с хормонални препарати, така и спонтанно. Ако, след проследяване в рамките на три менструални цикъла, кистата изглежда по един и същи начин или нараства, се препоръчва операция. Причините за това са поне две:

*Нарастването на кистата създава предпоставки за спукване и изтичане на съставките й в коремната празнина. Такъв инцидент спада към причините за “остър хирургичен корем” в гинекологията. Той води до рязко влошаване състоянието на пациентката и представлява непосредствена опасност за живота й. Острият корем налага спешна операция. По-добре е да я избегнем, като направим планова операция преди да е настъпил инцидентът.
*Оперативно лечение на киста на яйчника може да се предприеме, за да бъде поставена точна диагноза: да се изясни дали става дума за “функционална”, “параовариална”, “ендометриозна” киста на яйчника или за тумор с доброкачествен, съмнителен или злокачествен характер.

При строго дефинирани обстоятелства (както от технически характер, така и по отношение естеството на кистата) операцията може да се замени с пункция. Пунктират се кисти, за които е пределно сигурно, че са доброкачествени (например -- "шоколадовите кисти" при ендометриоза) и които са разположени ниско в таза. Пункцията се осъществява през влагалището, под непосредствен ехографски контрол, т.е. иглата, с която пунктираме, е прикрепена чрез специално устройство към ултразвуковата сонда, с която се извършва вагинална ехография. Изтеглената от кистата течност се изпраща за изследване, а на нейно място се въвежда разтвор, който пречи на по-нататъшно натрупване на течност (например, етилов алкохол).

При приемане на алтернативата за оперативна намеса, пациентката трябва да знае няколко важни неща. Първото е, че още по време на самата операция кистата винаги се изпраща за експресно изследване от патологоанатом – изследване, известно с названието “гефрир”. Полученият отговор определя по-нататъшното ни поведение. Ако отговорът гласи, че кистата е доброкачествена, незасегнатата част на яйчника (ако има такава) се запазва. Отстраняваме само кистата. Ако патологоанатомът установи, че в кистата има злокачествени клетки, най-често премахваме и двата яйчника, матката, голямото було на червата, понякога апендикса и определени групи лимфни възли. Възможно е да се окаже, че кистата е съмнителна или експресното изследване на тъканта да не може категорично да отхвърли наличието на злокачествени клетки в нея. В такава ситуация гинекологът действа строго индивидуално. Взимат се предвид възрастта на жената, общото й здравословно състояние, има ли деца, съществуват ли анатомични предпоставки за забременяване (включително in vitro) и др. Операторът знае, че ако премахне само кистата без останалите органи, които се премахват при злокачествен тумор, може да се наложи повторна операция в най-близко бъдеще. Той трябва да обясни това и на пациентката – още преди операцията.

При голяма вероятност за доброкачествен характер на процеса (“функционална”, “параовариална”, “ендометриозна” киста) предпочитаме да оперираме чрез лапароскопия. Пациентката трябва да бъде информирана, че по време на лапароскопията може да се наложи преминаване към по-голям разрез на коремната стена. Това се случва ако установим, че лапароскопското премахване на кистата крие непреодолими технически трудности (например поради тежки сраствания), или ако нарушаването целостта на кистата е крайно нежелателно.
При някои пациентки се налага и следоперативно лечение с медикаменти – не непременно противотуморни.

Накрая ни се иска да споменем, че съществуват случаи, в които диагнозата "киста на яйчника" носи повече уплаха, отколкото непосредствен риск за здравето.


коог-жма.ком Прочетете Цялата Статия...

Премахване на полипите е чрез абразио

Матката се състои от две части: маточно тяло и маточна шийка. В маточното тяло се намира кухина (маточна кухина), а в маточната шийка - канал (цервикален канал). И двете части на матката понякога разбиват заболявания, наричани по един и същи начин, но коренно различни в своята същност. Типичен пример са полипите. „Полип" не означава нещо, което е полепнало някъде. Думата е старогръцка и се превежда като „краче". В медицината наричаме „полипи" меките тъканни израстъци, които към основата си се стесняват, все едно са стъпили на тънко краче.

Полипите на маточната кухина понякога са предраково състояние.

Полипите на цервикалния канал не са предраково състояние.
Те не се предизвикват от вирусите на човешкия папилом (HPV), т.е. не са папиломи. Обикновено се появяват на фона на старо хронично възпаление на цервикалния канал, причинено от банални бактерии.

Нерядко откриваме полипи на цервикалния канал при бременни жени. Следователно, цервикалните полипи не са пречка за забременяване. Ако някоя жена има цервикален полип и не може да забременее, причината е по-скоро в хроничното възпаление, предизвикало както появата на полипи, така и изменения в други органи, например нарушена проходимост на маточните тръби. Всъщност възможностите са много и безплодието на такава жена подлежи на всички изследвания, насочени към откриване на причините за това не само при жената, но и при мъжа.

Лечението на цервикалните полипи се състои в тяхното отстраняване, предшествано и понякога последвано от приложение на противомикробни лекарства (антибиотици). Ако полипът е само един, можем да прибегнем до полипектомия - една малка и по принцип безболезнена манипулация.

Тъй като по-голямата част от цервикалния канал остава невидима при гинекологичен преглед, включително с използване на оптически прибор, рядко можем да сме сигурни, че полипът е само един. Затова се предпочита съчетаването на полипектомията с абразио (кюртаж) на целия цервикален канал.

Абразиото на цервикалния; канал може да бъде доста болезнено, във всеки случай никога не е приятно. Затова в повечето лечебни заведения то се извършва с краткотрайно венозно обезболяване.

В гинекологичната практика абразиото се нарича „пробно абразио". Това е така, защото при абразиото винаги се взема тъканна проба, която изпращаме за изследване.

Абразиото е сигурен метод за окончателно отстраняване на цервикални полипи и рецидивите след процедурата са рядко изключение.


лекар.бг Прочетете Цялата Статия...